Отговорът е прост – проста и здравословна храна… Какво специално ядат в България? Разбира се, "кисело мляко", или в съвременната интерпретация "кисело мляко".

Има две теории за появата на българското кисело мляко.

Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus (единствената стрептококова бактерия, която е безвредна за хората), това по същество са „диви” бактерии, тоест живеят свободно в природата, с помощта на които се ражда чудодейният и така обичан продукт „кисел мляко”.

Учените са открили тези бактерии върху растения, животни и в някои мравуняци. Опитите са проведени с дървена пръчица, която е поставена за известно време в термитник в Източните Родопи. След това се потапя в прясно мляко и след няколко часа се превръща в истинско българско кисело мляко.

Една теория включва траките, които са развъждали много животни и случайно са открили този процес. Разбира се, с участието на невинен пастир, който носеше мляко в бутилка от стомаха на коза или мързелива домакиня, която забрави току-що издоеното мляко до камината и на сутринта с изненада установи, че се е превърнало в гъста, вкусна, леко заквасена сметана. след Същата тази мързелива жена не изми съда, в който държеше киселото мляко, а на следващия ден добави още безквасно мляко – о, чудо! – отново имаше вкусна субстанция, която освен това продължаваше по-дълго. Лечебните му свойства са бързо открити, така че за кратко време този продукт се превръща в основен компонент на ежедневната диета на жителите на Балканския полуостров.

Друга теория гласи, че технологията е донесена със себе си от прабългарите. Бактерията е местна, но технологията е пристигнала под пърхащата опашка на прабългарите заедно с прословутата млечнокисела напитка кумис, която правели от кобилешко мляко. След като заселили нашите земи и разбрали, че могат да отглеждат и други животни освен коне, започнали да подквасват овче, козе и краве мляко.

Първите писмени сведения за българско кисело мляко се появяват през 8 век с турското му наименование “кисело мляко”.

б Българското кисело мляко става известно на Западна Европа благодарение на тежката нелечима диария на френския крал Франсоа I (1514 – 1547). И така, „Величеството” се оплаква на своя колега и временен съюзник, турския султан Сюлейман Великолепни (1520 – 1566), че седи по цял ден на стол с дупка, вместо да се занимава с държавни дела, и че всичките му лекари не могат да му помогнат изобщо. Турският султан се смилил над него и му изпратил един от личните си лекари, някакъв арменец, чието име историята незаслужено е забравила. Лекарят поставил царя на строга диета с българско кисело мляко и го излекувал за кратко време. Франсоа I беше толкова шокиран от магическите свойства на този нов и непознат продукт, че започна широко да го рекламира.

В началото на двадесети век се наблюдава бум на научните изследвания. Една от най-известните институции в света е Louis Пастьор" във Франция. Сред стотиците учени, които работят там, е и руският биолог Иля Мечников, който през 1905 г. става заместник-директор на института. Той започва сериозни изследвания по въпросите на дълголетието и причините за стареенето. Според неговата теория стареенето е заболяване, което се корени в начина на живот на човека и по-точно в храните, които той приема. За да потвърди теорията си и да изолира храните, които водят до дълголетие, Мечников провежда проучване за продължителността на живота на хората в 36 страни, каква е изненадата му, когато открива, че в България повечето жители са на възраст над 87 до 100 години.

Горе-долу по същото време в Женева работи и учи друг голям човек – българинът Стамен Григоров. Д-р Стамен Григоров е роден в селото. Студен извор, Трънски окръг. Учи природни науки в Монпелие и се дипломира медицина в Женева. Момчето е бедно, но талантливо. Близките му от България му помагат с каквото могат, най-вече с храна. Сред тях винаги има по няколко кутии българско квасено мляко. Д-р Григоров се опитва да подкваси кисело мляко в Женева, но след няколко успешни опита винаги следва провал. Стартерът сякаш "умира" и вече не може да превърне прясното мляко в кисело. Това събужда любопитството на младия учен и той решава да проучи подробно съдържанието на проблемното вещество.

Така през 1905 г. д-р Стамен Григоров прави откритието, че една пръчковидна и една сферична бактерия водят до появата на българското кисело мляко. Неговото откритие представлява голям интерес за научната общност. Д-р Иля Мечников реши да потвърди резултатите на Стамен Григоров. След като става ясно, че българинът е направил истинско откритие, д-р Мечников в крайна сметка намира отговорът на вашия въпрос: „Защо българите живеят толкова дълго?“

И създава собствена теория за стареенето. Международната научна общност изразява уважението си към делото на българина и неговата националност, като нарича една от бактериите "Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905". Д-р Григоров се отказва от много ръководни постове и се завръща в България, където работи по разработването на противотуберкулозна ваксина. А д-р Мечников е удостоен с Нобелова награда за медицина и физиология през 1908 г.

Независимо от историческите катаклизми в Европа, в цикъла на безкрайни спорове за претенциите и произхода на българското кисело мляко, най-изненадващото е, че то се защитава по-добре от всеки друг. Години подред десетки лаборатории по света се опитват да накарат Lactobacillus bulgaricus да се чувства като у дома си и да се развива в техните условия. Японците са особено упорити и настоятелни в това отношение, които обичат този продукт.

Но този упорит и упорит шовинист не иска да емигрира и да живее в условия, различни от родината.

ИК "Прозорец към България"
okno.migrateka.com/