Get a residence permit in Bulgaria не е никак трудно – поне в сравнение с други страни от ЕС. Не забравяйте обаче, че в някои случаи можете да загубите правото си да останете в страната. Предлагаме ви да разберете в какви ситуации може да загубите възможността да живеете законно в България.
For residence permit holders
Разрешение за пребиваване или разрешение за дългосрочно пребиваване се издава за период от 6 месеца или една година. След това е необходимо да се удължи до момента, в който ще бъде възможно да се кандидатства за постоянен статут.
Ако вече не съществуват основанията за получаване на разрешение за пребиваване, удължаването ще бъде невъзможно. Това важи за абсолютно всички основания, изброени в закона. Ако не искате да напускате България, трябва да се погрижите предварително за получаване на нова база за дълъг престой.
Ако се установи, че чужденец е предоставил невярна информация за получаване на разрешение за пребиваване, ще му бъде отказано разрешение за пребиваване или удължаване. Това важи с пълна сила и за умишлените фалшификати, но дори и да говорим за случайна грешка, все още съществува риск от отказ. Затова трябва внимателно да проверите всички документи и данни в приложението.
Развод с чужденец, постоянен оставането в България преди изтичането на седем години е друга причина за отказ на пребиваване. Ако бракът е бил с български гражданин, то продължителността му трябва да е минимум 5 години.
За притежатели на разрешение за постоянно пребиваване/временно пребиваване
След като са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, мнозина въздъхват с облекчение: вече не е необходимо редовно да събират документи и да доказват правото си да останат в страната. However, these statuses can also be lost.
Така например губят право на дългосрочно пребиваване чужденци, които представляват реална и сериозна заплаха за националната сигурност и обществения ред на България.
Ако се окаже, че притежателят на разрешение за постоянно пребиваване или разрешение за временно пребиваване не се е установил и не живее в страната, или ако е отсъствал от територията на Европейския съюз в продължение на 12 последователни месеца, той губи правото на постоянно или дългосрочно пребиваване в България. Изключение правят само онези, които са получили постоянно пребиваване на базата на „инвестиция“.
Правото на дългосрочно или постоянно пребиваване се отнема и ако чужденецът, който го е получил, отсъства от България в продължение на шест години – дори ако located in other EU countries.
Ако чужденец, който е получил разрешение за пребиваване в България, е получил право на дългосрочно пребиваване в друга страна от ЕС, той губи този статут в България.
Ако притежател на синя карта на ЕС, който е получил разрешение за дългосрочно пребиваване в България, не е бил в ЕС в продължение на 24 последователни месеца, той или тя губи статута си на DWP. Същото важи и за членовете на семейството на притежателя на синя карта.
Ако основанието за получаване на постоянно пребиваване на основание „инвестиция“ или „член на семейство на бежанец“ вече не съществува, тогава чужденецът се лишава от правото да пребивава. Статутът на DVZ може да бъде загубен от лица, които са го получили като чужденци, които имат право на пребиваване в други страни от ЕС, ако загубят това право.
Other grounds for deprivation
В България всички бракове с чужденци се контролират внимателно. Ако се установи, че връзката съществува само на хартия (т.е. фиктивен), тогава разрешението ще бъде отказано. Това важи и за фиктивните осиновявания на български граждани.
Естествено, не можете да живеете в България, ако има основания, поради които може да ви бъде отказана българска виза или изобщо да не бъдете допуснати в страната. A full list of such grounds is given in the law – these include suspicions of terrorism, a threat to national security, and various violations of Bulgarian laws in the past.
Бежанците или лицата, получили убежище в България, са лишени от правото да не останат, ако съответният статут им бъде отнет.
Притежателят на синя карта на ЕС също губи правото да остане в България, ако се окаже, че е в страната с цел, различна от тази, за която е получено разрешението; или че е нарушил условията за достъп до пазара на труда, предвидени от българското законодателство.