От началото на март пазарът на труда в България осезаемо се активизира. В сайтовете за търсене на работа има все повече свободни позиции за рускоезични кадри. Необходими са аниматори, администратори, сервитьори, готвачи, чистачи, работници в перални, пекарни и много други места, където очакват да изкарат пари от туристи през лятото. Не е тайна, че не всички български работодатели регистрират правилно сезонните служители. От своя страна е малко вероятно потенциалният кандидат да се зарови в законодателството на страна, в която планира да работи само няколко месеца. По-скоро, без да навлиза в същността, той ще подпише някакво споразумение, което при проверка може да се окаже „филкинско писмо“. А това е пряк път към беда. Все пак през предстоящия туристически сезон се очакват много проверки. Какво сочат дейността и „уловът” на Главна инспекция по труда през зимния сезон 2016-2017 г.?
“АЛТЕРНАТИВЕН” ВАРИАНТ
Припомняме, че в началото на март 2017 г. държавният регулаторен орган на България – Главната инспекция по труда (ГИТ) заговори за многобройните нарушения на трудовото законодателство, констатирани от работодателите в страната. Един от начините за заобикаляне на закона, който беше популярен в курортните зони и който инспекторите впоследствие класифицираха като незаконен, беше да се регистрират чуждестранни граждани на трети страни като преминаващи „практическо обучение“. Повечето от „стажантите” в хотели и ресторанти се оказаха граждани на Украйна и Молдова. Схемата изглеждаше така: работниците пристигат в България с визи за туристически и културен обмен и отиват на работа, без да сключват трудов договор. Работодателите представиха на инспекторите договори, сключени между обучителни организации и партньорски предприятия – хотели, барове и ресторанти.
Установено е, че в В повечето случаи компаниите действително са имали необходимите лицензи за провеждане на обучение. Законът за професионалното образование и обучение също позволява провеждането на обучение на работното място и стажуване в предприятие като част от обучението. Но инспекторите от ГИТ събраха достатъчно неоспорими доказателства, че „стажантите“ действително са били на работните си места и срещу парично възнаграждение са работили според установеното работно време като сервитьори, готвачи, администратори и камериерки. В същото време с тях не са сключвани трудови договори за стажуване или обучение, не са им назначени наставници и не са провеждани необходимите учебни занятия, както изисква Кодексът на труда.
В резултат на това регулаторните органи имаха въпроси към обучителните организации, които бяха заподозрени, че, от една страна, незаконно предоставят временна работа, от друга страна са извършвали посреднически услуги, без да се регистрират в Агенцията по заетостта. В същото време, съгласно споразумение за практическо обучение, те получават парично възнаграждение от хотели и ресторанти за всеки изпратен „стажант“. В тази връзка ГИТ припомни на работодателите правилата за наемане на чужди граждани от трети държави съгласно законодателството на България.
КАК ДА НАЕМАТЕ ПРАВИЛНО
Заетостта на тази категория граждани се урежда от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, както и разясненията към него. Същите нормативни документи описват правилата за улеснен прием на сезонни работници за период до 90 дни. Отговорният орган за осигуряване на достъп до българския пазар на труда в тази категория е Агенцията по заетостта. Българският работодател е длъжен да уведоми Държавната инспекция по труда в седемдневен срок за започване на реалната работа на чужд гражданин, за да може инспекцията да следи за условията на труд и сроковете за приключване. За целта са разработени специални формуляри, които са публикувани на сайта на ГИТ.
Не е трудно да се установи и докаже неспазването на тези изисквания, както показаха проверките през зимния сезон 2016-2017 г. Въз основа на резултатите от 375 проверки официално са регистрирани 19 случая на нелегален труд на граждани от трети страни. не няма съмнение, че през предстоящия летен сезон на 2017 г. работата на инспекторите от ГИТ ще бъде подобрена. Ще има повече проверки, а методите за установяване на случаите на нелегална работа ще бъдат по-добри и разнообразни. Ако спазвате простите изисквания на българското законодателство, нито работодателят, нито служителят няма да имат проблеми.
От миналата година българските фирми наистина имат право да наемат служители от страни извън ЕС. През януари 2017 г. бяха одобрени сектори на икономиката, в които е разрешена сезонната заетост: селско, горско и рибно стопанство, хотелиерство и ресторантьорство. Но, както показаха зимните проверки на Държавната данъчна инспекция, работодателите търсят „по-прости“ варианти. Следователно потенциалните кандидати все пак трябва да се ориентират в законодателството на страната, в която планират да работят, и да се консултират предварително с работодателя относно правилата за наемане на работа. Последици от неспазването на изискванията на закона може да бъде много пагубно и за двете страни. Но ако работодателят, докато е в собствената си страна, по някакъв начин разреши тези проблеми, тогава по същество безправният служител може да остане без работа, да загуби време и пари и за нарушаване на визовия режим може да бъде лишен от правото да влиза в България и други страни от ЕС.
Моля, какви са официалните възможности за работа на чужденци в Република България четете на сайта на Миграционен център „Прозорец към България“.
източници: bnr.bg и www.mediapool.bg